На днешния ден през 1877-ма година сформираното в Плоещ Българско опълчение получава Самарското знаме. То е ушито от монахините на Иверския девически манастир в град Самара от тежък копринен плат от три цвята- малинов, бял и светлосин. От двете му страни имало черен кръст, обшит с красиви златни арабески. В средата на кръста от едната му страна била изобразена Иверската икона на Божията майка, а от другата страна светите братя Кирил и Методий с надписи: Горда Самара болгарскому народу в 1876 году“ и „Да воскреснет Бог и расточится врази его“.
На 18-ти май 1877-ма година Ефим Кожевников връчва Самарското знаме на Българското опълчение на специална церемония, в която знамето е заковано на дръжката със златни пирони. Последният пирон е закован от дядо Цеко Петков, който сваля калпак и с вдигнат към небето поглед възкликва:
„Да даде Господ това свято знаме да премине от край до край през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане траен мир и благоденствие.“
Когато церемонията свършва от небето буквално се излива проливен дъжд, а над Карпатите блесва ослепителна светкавица. Това било изтълкувано като знамение и добро начало. По късно Българското опълчение остава завинаги в историята, като стожер за Освобождението на България.
Не са малко и сухиндолците, дали живота си за Освобождението на България. Завинаги със златни букви в историята ще останат Киро Маринов- Ковача, Филип Маджара, Русан Мирчев, Неделчо Цанев Анев
„Нека помним онези, които на щиковете си донесоха Свободата и онези, които платиха за нея с живота си. Никога няма да забравим загиналите сухиндолци, които дадоха живота си за мечтаното Освобождение“, сподели по повод годишнината кметът на Сухиндол инж. Пламен Чернев.
